О Ч А К В А Й Т Е С К О Р О
Имало едно време един моряк - верен другар на нашата лисица. Вечно пътувал отвъд землеморските земи, за да разказва своите приключения. Но често се случвало да забравя своите преживявания.
С времето забравял малките детайли и емоциите, които го спохождали по време на своите приказки и това го натъжило.
За щастие на помощ със своя сръчен ум Самодивата от Землемория сътворила така наречения “авантюрски дневник”, в който всяко приключение да бъде запечатано в историята.
…и така до днес Иви-лисицата, вдъхновена от всички онези авантюрски истории, които бе чула,
създава за някой като теб една нова възможност да разкаже своето прикючение.. и не само
Живее някъде в Землемория една зеленоока Самодивска Лисица, вдъхновена от природата.
И всеки ден създава тя, една нова възможност за някой като теб да разкаже своята история...
Всичко започна така…
“
.
Между вятър и мъгли,
нейди из самотните гори
по борови игли, дъждец
вълни приспивни ръмоли
...
Там по мокрите поля,
разлошила вълнистата коса
С песен самодивска на уста
и малките й босички крачка,
славно си препуска тя
към гъстата мъгла.
”
“В дън Земя…
след острови,
морета и тъма.
Извива се - Гора!
Сред пойни птици,
сови бели и мъгла.
Сред шумата
от есенни листа
и медната роса.
Потънал бе във самота,
домът самодивски
под зелената Ела.
Пророни се дъжда.
Пробуди той Духа на Есента.
Повика своята мома.
А тя заспала бе
върху часовниковата стрелка.
Но чу зовà
и в мигом се прибра.
Да срещне своя дом
под булото от есенни листа.
”
““Мамо, разкажи ми приказка..”
В гората зелена
от дъжда пременена
скита в жълто обагрена
Самодивата от
землеморската земя.
Тича ли, пее, със Борът се смее,
запътила се към зелената скала. Там мирно приседна, мъглата погледна, сънливо прошепна й “Ела!”
И от дума на дума, от песен на песен мъглата притихна дойде тъмнина..
Дъждец заговори.
Самодивата му се примоли
Ала, не пощади я сърдитко
и славно запя..
Забързала крачка,
Самодивата дива
И тича ли, пее, със Борът се смее
Къдрите си мокри удома да си стопли
”
