“Под звездите ярки
брега се задъхваше
Любовно я придърпваше,
а вълните я крадяха
и безмълвно я придърпваха
към Зелената скала
А тя с вълшебен глас провикна се:- “Чакай ме, моряко! Ида!
Със стъпките си тихи
по вълните тя затражи
Вятъра погали самодивската коса
като хиляди морски вълни
преплетени във къдри
Тихомълком се промъкна тя
и под белите завивки настани се
В прегръдките моряшки
най сетне потопи се...”