“Между вятър и мъгли,
нейди из самотните гори
по борови игли, дъждец
вълни приспивни ръмоли
...
Там по мокрите поля,
разлошила вълнистата коса
С песен самодивска на уста
и малките й босички крачка,
славно си препуска тя
към гъстата мъгла.
”