“Луната се търкулна над небето
и вълните засияха.
Тъй бурно бе морето,
ликуваше мълвите на моряка.
Как влюбено ги взираше вълните
очакваше я, своята любима..
да запее с нежния си глас на самодива.
А, тя от синевата се провикна
- Ето ме, моряко! Ида!
Сгушиха се двама в
топлата премяна
целунаха се нежно
и сладък сън заспаха...
”